Началото на големия икономически колапс!

Големият руски историк и филосов проф.  Андрей Фурсов накратко описва в YouTube зародиша и генезиса на финансовата криза през 2008 г., поразила света. Много от случилите се тогава събития, можете да откриете като паралел и в днешни дни.  Историята трябва да се помни и грешките да не се повтарят. За съжаление, може да се каже, че сме повторили значителна част от тях, особено в ипотечната политика. Предлагаме ви превод без редакционна намеса:

..Управлението на Буш-младши понесе вътрешен удар, от който така и не се възстанови. И републиканците като цяло излетяха от Белия дом. Основният амбициозен план на Буш във вътрешнополитическо отношение беше да превърне Америка в общество на собствеността. Под това той разбираше общество, чиито граждани сами ще контролират пенсионните си сметки, спестяванията си. И най-важното – да притежават собствени жилища.

Собствеността върху жилищата беше централна част от големия план му план. Малцинствата –  латиноамериканците и мернокожите също трябваше да станат собственици на жилища. Администрацията на Буш-старши вече беше предприела стъпки в тази посока с приемането на закон, изискващ две подкрепяни от правителството институции

Федералната национална ипотечна асоциация и Федералната ипотечна корпорация (по късно в материала наричани Агенциите)

Те имаха за цел да подпомогнат социално слабите семейства, т.е. с ниски и средни доходи с ипотеки. Двете агенции бяха спонсорирани от правителството и по същество бяха квазиправителствени структури, на които беше позволено да купуват ипотеки от търговските банки и по този начин да осигурят стабилност и растеж на жилищната икономика.

Правителството разрешаваше милиони ипотечни договори, като то гарантираше спестяванията и блокираше възможността за повторение на кризата от 1930 г. Е, кризата от 30-те години на ХХ в. не се повтори, но пък дойде друга криза.

Частните банки, които продадоха ипотечни портфейли на двете агенции, получиха обратно средства, които можеха да бъдат отпуснати отново и отново в кредити за закупуване на жилища.

Така всичко започна да се завърта.

Администрацията на Бил Клинтън даде правото на двете агенции да помагат на кандидатстващите за жилища, които отговаряха с 20% по-малко като нужните изисквания за доходи, но благодарение на Агенциите получаваха кредити. Това трябваше да позволи на бедните да взимат ипотеки. В същото време за банките те ставаха все по-рискови и терминът „субстандартна ипотека“ навлезе в лексиката на жилищната индустрия в САЩ. Той се използваше за описване на риска от невръщане на средствата на кредитора и кредиторът реши да ги гарантира с ценни книжа. Но кредиторите обединиха рисковите ипотеки с тези, които са нерискови.

По времето на президента Бил Клинтън, 20,5 милиона чернокожи и латиноамериканци се сдобиха със собствени жилища именно по тези програми.

Буш-младши реши да изпревари Клинтън, за да се изпъкне и стартира програмата 2002 г. „Дом за вас. За разширяване на възможностите за всички американци“.

Тази програма обаче, както и много други политически програми на Буш-младши, беше зле финансирана. А и имаше проблем с високата корупция. А след това му се наложиха и разходи за войната в Ирак. Въпреки това Буш призова двете агенции да раздават още повече и повече ипотеки, като увеличи размера на ипотечните портфейли от 40% на 55%.

И разбира се, всички тези ипотеки бяха субстандартни, т.е. рискови и невъзваращаеми. Буш увеличи броя на собствениците на жилища в САЩ до безпрецедентните 69% от населението през 2004 г.! Той смяташе, че е облагодетелствал нацията.

Между 2004 и 2006 г. собствеността на жилища при чернокожите и латиноамериканците достигна най-високото ниво от 50% и при двете групи. От началото на 90-те до средата на 90-те години собствеността на жилища при чернокожите се увеличи с 25% т.е. два пъти повече от общото увеличение на недвижимата собственост и три пъти повече от увеличението на собствеността на жилища при белите през същия период. Всички латиноамериканци увеличиха процента на притежаваната недвижимост с до 60%.

Като цяло по време на президентстването на Клинтън и Буш-младши 40% от малцинства в САЩ станаха собственици на жилища.

Те се надяваха, че ще притежават жилищата вечно, но съдбата ги изненада. Тя даром не дава нищо! През 2006 г. се появиха първите признаци на проблеми. Все още не се усещаха симптомите на бурята.

Увеличаването на броя на ипотечните кредити увеличи търсенето, което от своя страна повиши цените на жилищата. Буш и Фед реагираха, като насърчиха кредиторите да увеличат броя на субстандартните ипотечни кредити,

в резултат на което семейства с още по- малки или нулеви доходи започнаха да теглят ипотечни кредити.

Междувременно купуването на жилища се превърна в мания. Хората взимаха не една, а две или дори три къщи. Някои домакинства вземаха ипотечни кредити, за да купят уж втора къща, и ги харчеха за закупуване на перални машини хладилници и автомобили.

Работата е там, че една година преди кризата, която след това се разрази през 2008 г., аз тъкмо преподавах в Америка и разговарях с професори. Те казаха, че си купуват втора къща, трета къща… Даже не само професори, а просто технически персонал на университета. Казах им, че това ще предизвика криза, а те ми се изсмяха и казаха, че идвам от страна, която постоянно се тресе от кризи, а те не се страхуват от кризите.

След това се оказаха разорени и една година след началото на кризата не знаеха как да се отърват от тези допълнителни къщи, които бяха купили, защото те вече струваха много по-евтино от сумата, за която ги бяха купили. Толкова много хора взеха ипотечни кредити уж за закупуване на втора къща и ги похарчиха, за да си купят перални машини хладилници коли, да платят обучението на децата си в колеж.

Те вярваха, че ако не друго, то поне ще продадат къщата на по-висока цена, отколкото са я купили, и всичко ще бъде наред. Но не стана така. Кредитите за покупка на жилище увеличиха разходите за потребление като цяло.

Федералният резерв е подкрепял жилищния пазар, като е поддържал ниски лихвени проценти. Грийнспан (Алън Грийнспан, дългогодишен ръководетил на Федералния резерв, който е и по това време шеф на институцията) е разбирал ситуацията. Въпреки това не е бил особено загрижен за нея. Имал е безкрайна вяра във финансиализираната икономика. Още повече, че преди бурята, още през 2006 г. икономиката растеше и имаше нарастване и на работните места.

Лорънс Самърс един от най-добрите икономисти в екипа на Клинтън (бивш министър на финансите, бел. на Критично), който по-късно изигра важна роля в екипа на Барак Обама изказва следното предположение за странната позиция на Грийнспан. Според Самърс Грийнспан е смятал, че

харченето от страна на американците над техните средства и възможности е полезно за поддържане на търсенето, което ще улесни поддържането на производството на САЩ на световно ниво.

Ако това е вярно, ако Самърс е прав в предположението си, това означава, че коренът на кризата, която започна в САЩ през 2008 г. и се разпространи в останалата част на света, трябва да се търси не само в САЩ и не само в ипотеките, а е на глобално ниво – в глобалисткия резонанс на Грийнспан и тези като него. Така или иначе Грийнспан е бил наясно с непропорционалната роля, която американските потребители са играли в световната икономика през 2007 г., а не само в САЩ.

Например през 2007 г. американските потребителите са купили 16% от световната продукция!

Буш, подобно на Грийнспан, пренебрегна предупредителните знаци той очевидно не балансира краткосрочните цели и ползи със средносрочните и дългосрочните и, разбира се, нито веднъж не се замисли да се опита да поправи ситуацията с правителствено регулиране.

Но, какъв вид държавно регулиране, като неолибералният ред не го позволява!

Междувременно през лятото на 2006 г. цените на жилищата, достигнали своя връх, започнаха да падат!

Отначало много хора смятаха, че това е временен спад.

През есента на 2007 г. и особено през пролетта на 2008 г. обаче се появиха признаци за сериозни проблеми.

Прозвуча вторият сигнал на задаващата се буря!

През септември 2007 г. британската банка Northern Rock, която се занимаваше със секюритизация на ипотечни кредити, фалира. През март 2008 г. американската инвестиционна банка Bear Stearns се оказа на ръба на колапса, но ситуацията беше спасена от решението на GP Morgan която купи банката на изгодна базова цена. И тъй като балансът на Bear Stearns беше токсичен, GP Morgan  трябваше да получи 13 милиарда заем от Министерството на финансите и скоро на върха се заговори, че двете агенции може да последват банката.

През 2006-2009 г. Хенри Полсън, министър на финансите, с ужас откри, че двете агенции по отделно се нуждаят от по 100 млрд. евро, за да покрият разликата между дълговете и активите си.

Мнозина от Републиканската партия като цяло презираха двете агенции като организации за помагане на втора категория хора и смятаха, че не си струва да ги спасяват. Те отказаха да подкрепят Джордж Буш в спасяването им. Така че той трябваше да се обърне към някой друг. Така поиска подкрепа от демократите – космополити. Те го подкрепиха. Спасението на двете агенции обаче не беше основният проблем.

В средата на септември две инвестиционни банки Lehman Brothers и Merrill Lynch бяха на ръба на фалита.

На Уолстрийт смятаха, че избирайки коя от двете да спаси, Bank of America ще избере Lehman Brothers, която бе четвъртата по големина инвестиционна банка в страната. Merrill Lynch беше банка ти с далеч не толкова безупречна репутация.

В последния момент обаче Bank of America реши да спаси Merrill Lynch и Lehman Brothers на 15 септември затвориха врати. Световните финансови пазари реагираха така, все едно е паднала ядрена бомба!

Защо Bank of America не спаси Лемън Брадърс има различни гледни точки. Една от които е, че преди това Lehman Brothers не се е държала много добре в ситуация, когато е било необходимо, за да се решат общи проблеми и така банкерите от Bank of America ѝ отмъстиха. След краха на Lehman Brothers дойде още една заплаха. На ръба на колапса беше American International Group, най-голямата американска застрахователна компания. Тя имаше големи инвестиции в ценни книжа, които бяха обезпечени също с ипотеки.

Проблемите на American International Group бяха определени от вътрешни лица като масово изтегляне на капитали.

Във вторник 16 септември Федералният резерв, който бе оглавен от Бен Шалом Бернанке, който е роднина – племенник на предишния шеф на ФЕД Грийнспан, (само че Грийнспан е потомък на евреи от Румъния и Унгария, то Бернанке е от евреи от Полша) се погрижи за това, че American internation group да получи 85 милиарда долара!

Така седмицата, която започна с фалита на Lehman Brothers и кризата в American International Group завлече финансовата система на САЩ. Започна 18 дневен абсолютен кошмар!

Единственият паралел, който някои анализатори виждат с този, е с кубинската криза, в тринадесетдневния кошмар случил се през октомври 1962 г., който е бил на ръба да предизвика ядрена война между СССР и САЩ!

Но ако през шестдесет и втора година светът като цяло можеше да се срине и съдбата му беше в ръцете на много малка група американски съветски държавници, то през 2008 г. светът на световните финанси можеше да се срине и съдбата му се реши само от шепа американски политици и финансисти.

Хенри Полсън виждаше ситуацията като аналогично събитие с атентатите на кулите близнаци през 11 септември 2001 г., т.е. за него тя беше финансов аналог на 11 септември.

Бернанке пък считаше, че кризата през септември 2008 г.е значително по-тежка от Голямата депресия през 1929-1932 г.

През септември 2008 г. Полсън поиска от Конгреса да одобри отпускането на 700 млн. долара за спасяване на американската финансова система. Това вбеси републиканците – точно в този момент на ръба на колапса беше банка Washington Mutual с ипотечен портфейл на стойност 244 млрд. долара. Въпреки това републиканското мнозинство в Конгреса продължи да дават отпор.

На 29 септември предложението на Полсън не успя да бъде мине. Реакцията беше светкавична.

Промишленият индекс Dow Jones падна на 87,8 пункта за един ден. То беше най-големия срив за 24 часа в цялата история. В рамките на няколко часа богатството на американския бизнес намаля с 1 трилион долара. Това вече сериозно изплаши републиканците!

На 3 октомври 2008 г. предложението на Полсън беше преразгледано и гласувано. Така кризата беше залята, за да бъде потушена с много напечатани пари, за да бъде спасена финансовата система!

https://kritichno.bg