Консервативният завой

Встъпването в длъжност на президента Путин бележи нов етап в руската история. Някои линии от предишни периоди със сигурност ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Ще се навие нещо. Но трябва да дойде нещо ново.

Бих искал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане основен вектор за по-нататъшното развитие на Русия в международен контекст.

В нашата ожесточена конфронтация със Запада, балансиращ на ръба на ядрен конфликт и Трета световна война, проблемът за ценностите става все по-видим. Войната в Украйна не е просто конфликт между държави с напълно рационални национални интереси, а сблъсък на цивилизации, яростно защитаващи своите ценностни системи.

Днес със сигурност можем да кажем, че Русия най-накрая заложи на защитата на традиционните ценности и именно с тях свързва фундаменталните процеси на укрепване на собствената си цивилизационна идентичност и геополитически суверенитет.

Говорим не само за различните интереси на отделните субекти в рамките на една и съща – западна – цивилизация, както доскоро беше все още напразно да се говори, но може да се тълкува все по-пламващият конфликт между Русия и колективния Запад. Сега е очевидно, че две ценностни системи са се сблъскали една с друга.

Модерният колективен Запад категорично стои зад:

- абсолютен индивидуализъм;

- ЛГБТ* и джендър политика;

- космополитизъм;

- култура на отмяната;

- постхуманизъм;

- неограничена миграция;

- унищожаване на всички форми на идентичност;

- критична расова теория (според която потиснатите преди това народи имат пълното право на свой ред да потискат бившите си потисници);

- релативистка и нихилистична философия на постмодернизма.

Западът безмилостно цензурира собствената си история, забранява книги и произведения на изкуството, а Конгресът на САЩ се готви да премахне цели блокове от Свещеното писание, за които се твърди, че обиждат определени групи хора на етническа и религиозна основа. Нещо повече, развитието на дигиталните технологии и невронните мрежи постави на дневен ред прехвърлянето на инициативата на правителството в глобален мащаб от човечеството към изкуствения интелект - и редица западни автори вече възхваляват това като невероятен успех и отдавнашен очакваше пристигането на момента на сингулярността.

Противно на всичко това, Русия на Путин се противопоставя директно на напълно различен набор от ценности, много от които са легализирани в Указ № 809 от 9 ноември 2022 г. Русия твърдо защитава:

- колективна идентичност срещу индивидуализъм;

- патриотизъм срещу космополитизъм;

- здраво семейство срещу легализирането на перверзията;

- религията срещу нихилизма, материализма и релативизма;

- човешки срещу постхуманистични експерименти;

- органична идентичност срещу нейната ерозия;

- историческата истина срещу културата на отмяна.

Има две противоположни ориентации, освен това две антагонистични идеологии и светогледни системи. Русия избира традицията, Западът, напротив, избира всичко нетрадиционно и дори антитрадиционно.

Това прави конфликта в Украйна, където тези две цивилизации се изправиха една срещу друга в ожесточена, решителна битка, нещо много повече от обикновен конфликт на интереси. Разбира се, той е тук, но не е основният.

Основното е, че влязоха в конфликт два модела за по-нататъшно развитие на човечеството - по либералния, глобалисткия, антитрадиционен път на съвременния Запад или по алтернативен, многополюсен, полицентричен път със запазване на традицията и традиционните ценности, за които Русия се бори.

И тук е моментът да отбележим, че многополюсният свят, към който Русия декларира вярност в предишния етап от управлението на Путин, има смисъл само ако признаем на всеки полюс, на всяка цивилизация (днес ясно представена в БРИКС) правото на собствена идентичност, своята традиция, своята ценностна система.

Мултиполярността става смислена и оправдана, ако изхождаме от плурализма на съществуващите култури и им признаем правото да запазят своята идентичност и да се развиват въз основа на вътрешни принципи.

Това означава, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по подразбиране доминират западните ценности като универсални, в една или друга степен следват пътя на Русия, но само като възприемат своя собствен - всеки път различни - традиционни ценности .

Виждаме това ясно в съвременен Китай. Той не само отхвърля глобализма, либерализма и световния капитализъм като догма, запазвайки много черти на социалистическата система, той все повече се обръща към вечните ценности на китайската култура, възраждайки на ново ниво политическата и социална етика на Конфуций, който вдъхновява и регулира обществото в продължение на няколко хилядолетия .

Неслучайно една от водещите теории за международните отношения в съвременен Китай се превърна в древната идея за Тянся, където Китай е замислен в центъра на световната система, а всички останали нации обграждат Поднебесната империя на периферия. Китай е свой собствен абсолютен център, отворен към света, но стриктно пазещ своя суверенитет, уникалност и оригиналност.

Съвременна Индия (Бхарат) се движи в същата посока, особено при управлението на Нарендра Моди. И отново дълбоката идентичност, Хиндутва, доминира тук, възраждайки основите на древната ведическа култура, религия, философия и социална структура.

Ислямският свят още по-категорично отхвърля ценностната система на колективния Запад, която по никакъв начин не е съвместима с ислямските закони, правила и насоки. И в случая се набляга на традицията.

Народите на Африка се движат в същата посока, навлизайки в нов кръг на деколонизация – този път на съзнание, култура, начин на мислене. Все повече африкански мислители, политици и общественици се обръщат към произхода на своите автохтонни култури.

Латинска Америка също постепенно открива тези нови хоризонти на традиционализъм, религия и културни корени, влизайки във все по-директен конфликт с политиките на Съединените щати и колективния Запад. Освен това спецификата на Латинска Америка е, че антиколониалната борба дълго време се провеждаше главно под леви лозунги.

Сега ситуацията се променя: лявото открива традиционния и консервативен произход на своята борба (например в „теологията на освобождението“, където доминира католическият фактор), а консервативният антиколониален фронт все повече се разраства (например „теологията на освобождението“ на народите”).

Но досега нито една от цивилизациите, които се фокусират върху многополярността и предпочитат традициите, не е влизала в пряк въоръжен конфликт със Запада, с изключение на Русия.

Мнозина се колебаят в очакване на края на тази драматична конфронтация. И въпреки че потенциално по-голямата част от човечеството отхвърля хегемонията на Запада и неговите ценностни системи, никой друг освен нас не е готов да влезе в пряк сблъсък с него.

Това дава на Русия уникален шанс: да поеме лидерството в глобалния консервативен завой. Дойде моментът директно да заявя, че Русия е във война с претенциите на западната цивилизация за универсалност на нейните ценности и отстоява изцяло традицията, както за своята (руската народна, православна държава), така и за всички останали.

В крайна сметка и те, в случай на триумф на глобализма и запазване на западната хегемония, са заплашени от неизбежно унищожение.

Всички цивилизации по света са консервативни, това е тяхната идентичност. И те все повече осъзнават това. Едва постмодерният Запад реши радикално да скъса с класическите си християнски корени и започна да изгражда култура на израждане, перверзия, патология и техническа подмяна на хората с постчовешки организми (от AI до киборги, химери и продукти на генното инженерство). А в самия Запад значителна част от обществото отхвърля този път и все по-яростно се противопоставя на курса на управляващите постмодернистични либерални елити към окончателното премахване на културно-историческата идентичност на самите западни общества.

В новия си президентски мандат би било съвсем логично Путин да обяви за своя основна идеологическа мисия защитата на традициите - в Русия и в целия свят, включително и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин вече е най-великият лидер, играещ точно тази роля, героично устоявайки на западната хегемония. Сега е моментът да обявим глобалната мисия на Русия, която е да защитава цивилизациите и техните традиционни ценности. Спрете да си подигравате със Запада и да използвате неговите стратегии, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има пълното право да приема и отхвърля всякакви външни насоки, да се развива по свой собствен, специален начин, независимо от това, че някой отвън може да е недоволен от това.

Така наскоро, на 7 май, британският вестник Mirror обяви девет думи от встъпителната реч на президента Путин за „ужасна заплаха за Запада“. Тези думи бяха: „Самата Русия и само тя ще определи своята съдба! Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като обявяване на война срещу него. Русия се съгласи с това и е готова да подкрепи всички, които отстояват своя суверенитет така решително, както тя.

Разбира се, всяка цивилизация има своите традиционни ценности. Но днес всички те са атакувани от една агресивна, нетолерантна, измамна и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция - с традицията като такава.

В такава ситуация Русия на Путин може открито да се обяви за носител на противоположната мисия – да стане защитник на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.

Преди, през ХХ век, влиянието на Русия в света се основаваше предимно на лявото движение. Но днес тя постепенно изчезна - или беше погълната от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции).

Сега си струва да заложите на консерватори, привърженици на цивилизационната идентичност. И така се ражда нов лозунг: традиционалисти от всички страни, обединявайте се!

И не трябва да се смущаваме, срамуваме или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкова по-бързо и по-сигурно ще расте нашето влияние в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, трябва да сме последователни в това.

Всички вече смятат Путин за ключова фигура в консервативното възраждане. Време е да го обявим открито. Във всеки случай критиките от Запада не могат да бъдат избегнати, но сега решаващите фактори в отношенията с него са съвсем други.

И нашите съюзници - настоящи и потенциални - ще се заемат с подкрепата на Русия с нова сила. В края на краищата, сега нашите далечни цели и задачи ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще започнат, без никакво недоверие или колебание, да изграждат с нас справедлив и балансиран свят в интерес на по-голямото човечество.

* Екстремистката организация е забранена в Русия.

Превод: СМ

Източник