Руските власти трябва да са заинтересовани от такива редки умове

Руският философ Александър Гелевич Дугин през юли миналата година оглави Висшето политическо училище на името на. Иван Илин в Руския държавен хуманитарен университет. Внезапно, през април тази година, в социалните мрежи започна ураганна кампания за дискредитиране на това училище, както и на сочените за „руски фашисти“ фигури на Илин и Дугин.

Кой стои зад тази кампания и какво е значението на Александър Дугин в руската политика?

Присъствието в нашия обществен и интелектуален живот на Александър Гелевич Дугин, неговата философия, неговата журналистика е огромно руско богатство. Всяка общност, всяка страна би се гордяла, ако сред тях се появят такива удивителни мислители като Александър Дугин.

Гордея се, че имам дълга връзка с него, дълго приятелство, дълго сътрудничество - от онези жестоки и трудни времена, когато се случи катастрофата - изчезването на гигантското червено царство и появата върху неговите руини на непонятен, безформен феномен - Русия на Елцин.

Дугин беше един от ревнителите на новата, радикална, контразападна Русия, която по това време беше под ужасното иго на Запада. И всеки глас, който се надигна срещу това иго, всяка душа, всяко питие, всеки мислител, който се обяви против това, беше революционер и протестант.

Тогава властимащите и обслужващата ги ултралиберална интелигенция наричаха патриотите „руски фашисти“. „Руските фашисти“ бяха нашият удивителният селски писател Василий Белов и неговият боен другар, прекрасният руски писател Валентин Распутин.

Юрий Бондарев, който се бие с нацистите на Сталинградския фронт, също е наричан „руски фашист“ заради своя патриотизъм. Белегът „руски фашист” беше поставен и върху вашия смирен слуга.

И тази стигма проработи, настрои хората срещу нас, за които фашизмът е най-мрачното и потисническо понятие на 20 век.

Но постепенно западното иго беше отхвърлено. Радикалната либерална идеология, която беше смазала всички останали форми на руско съзнание, отстъпваше. В това отстъпление на либералната идеология и настъплението на друга, загадъчна, още неформулирана руска идеология, Дугин беше в авангарда.

И когато мисленето му узря, обществеността научи за това мислене и дойде часът на неговия триумф - започнаха да го викат по телевизията, неговите ярки речи вдъхновяваха.

Дугин получи катедра в Московския държавен университет, стана професор и със своите исторически, философски и мистични концепции се превърна в проповедник, обожаван от образованата публика.

И тогава в съдбата му възниква напълно неразбираем, драматичен инцидент, когато той е подложен на преследване и остракизъм. Той беше лишен от катедрата си, отстранен от университета и отлъчен от телевизията. По него бяха хвърлени камъни и той вкуси изцяло остракизма, на който често са подлагани светли, вдъхновени синове в Русия: философи, учени, поети.

Но тук идва нов обрат в съдбата на Дугин и в руската съдба. Когато започна специалната военна операция, когато руската контраатака, свалила тъмното иго, разкри своята непобедимост, Дугин отново се озова в авангарда.

Защото никой друг не е формулирал така гениално разликата между великата руска цивилизация и западната цивилизация, както Дугин. Той изведе този конфликт на нивото на философията, на нивото на метафизиката.

И Дугин превърна днешните ни болезнени и в много отношения ужасни отношения със Запада, с Европа в стройна теория, в концепция, използвайки за това целия арсенал на световната философска мисъл, правейки много открития, много разкрития в тези разсъждения.

Властите трябва да бъдат изключително заинтересовани от такива редки за Русия философски умове като Дугин. Днешна Русия е бедна на подобни разкрития. И властите отново се обърнаха към Дугин и той стана топ участник в телевизионни програми, наричат го кралят на геополитиката, хората се обръщат към него за съвет, наричат го гуру.

Той изследва днешната педагогика: от какво се състои тя, къде са запазени остатъците от радикални западни идеи в тази педагогика, как да се отървем от тях, как да я напълним с други значения.

Дугин получи покана от Руския държавен хуманитарен университет, получи там престижно място в института Илин, доведе своите сътрудници и започна невероятни изследвания, преглед на огромен брой учебници, които подхранват интелигентната младеж със своето съдържание.

Дугин откри, че много от тези ръководства са прозападни, пропити са с окупационния либерален дух. И когато експертната оценка на Дугин стана публично достояние, той беше връхлетян от порой от обвинения от страна на недоброжелатели. Появиха се групи от студенти или специализанти, които създаваха онлайн неистини, където Дугин беше наречен едва ли не фашист.

Отново му лепват стария етикет от 90-те „руски фашист“. Това е най-подлият и подъл начин да оклеветиш човек и да го изхвърлиш от общественото съзнание. За чест на университета, който се формира през 90-те години като крепост на ново либерално съзнание, нова либерална педагогика, която беше покровителствана от известния либерал и горбачовец Афанасиев, този институт бавно, но неуклонно се превръща в патриотична среда, в патриотично гнездо. И Дугин е много ярка, уникална, оригинална птица в това гнездо.

Струва ми се, че приятелите на Дугин, голямото му паство, сред което той проповядва от много години, и администрацията на Руския държавен хуманитарен университет, която демонстрира абсолютно разбиране на новото време, всички ще защитят Дугин от инсинуации и отвратителни клевети, от етикети.

Александър Гелиевич е ценен член на нашия Изборски клуб, ние всички сме до него и го засенчваме с нашата репутация, с нашето мислене, с нашата служба на нашето Отечество. Не се съмнявам, че идеите на Дугин, проектите на Дугин ще продължат да служат за укрепване на нашия национален мироглед.

Превод: СМ

Източник