Робъртс: Лъжата за „инвазията на Русия в Украйна“. Как лъжите на Запада стават факт и това може да доведе до края на света?

Която и медия да вземете ще прочетете, че „Русия нахлу в Украйна“. Лъжата не се ограничава до официалните контролиращи информацията в лицето на NY Times, Washington Post, Reuters, AP, Bloomberg, CNN. Wikipedia, NPR, ABC, CBS, NBC, BBC, Telegraph, Guardian. Тя се появява и в алтернативни медии, като Epoch Times и Breitbart. Наистина, лъжата се повтаря като факт почти навсякъде, в сградите на Конгреса, парламента на Обединеното кралство, Уолстрийт, европейските медии и правителствата.

Факт е, че руска инвазия изобщо НЕ Е ИМАЛО. Руските сили влязоха в Донбас по искане на двете независими отцепнически републики за помощ срещу обучената и оборудвана от САЩ украинска армия и неонацистки милиции, които се канеха да нахлуят в Донецк и Луганск. Двете независими републики поискаха от Русия да ги върне на Русия през 2014 г. заедно с Крим, но Путин отказа на републиките, като взе само Крим, защото там се намира руският черноморски флот. Вместо това Путин се довери и заложи на Минското споразумение, което запази Донбас като част от Украйна.

По-късно изпълнителите на Минското споразумение – Германия и Франция – признаха, че то е било използвано, за да бъде измамен Путин,

докато Вашингтон е оборудвал украинската армия, която да завладее независимите републики и да създаде на Путин политически трудности заради това, че не е успял да защити руснаците от онези, чиито предци са се сражавали за нацистка Германия срещу Съветския съюз. С други думи, това беше план за дискредитиране на Путин заради „престъплението му“ да НЕ СЕ съгласява с хегемонията на Вашингтон.

Отказът на Путин да върне Донбас на Русия в съответствие с желанието на огромното мнозинство на хората от Донбас подложи Донецк и Луганск на осем години бомбардировки и много жертви, докато Путин се осланяше на Минското споразумение. Накрая през февруари 2022 г., когато Вашингтон, НАТО и ЕС отказаха на Русия споразумение за взаимна сигурност, а републиките Донецк и Луганск бяха изправени пред инвазия, Путин беше принуден да действа, за да защити руското население в източната и южната част на Украйна, която беше присъединена към украинската провинция на Съветския съюз от съветските лидери по политически и административни причини. Донбас и Крим от векове са били част от Русия, а не от Украйна. Путин, лидер, възстановяващ доверието на Русия след разпадането на Съветския съюз, не можеше да стои настрана, докато руският народ беше избиван от подсигурената от Америка украинска армия.

Възгледът на Путин за неговата намеса е много ограничен. Той няма нищо общо със завладяването на Украйна. Публично обявената от него „Специална военна операция“ беше свързана единствено с прогонването на украинските сили от Донбас. Путин не полага никакви усилия да завладее Украйна.

По това време казах, че неговият ограничен подход, особено намерението му да сведе до минимум както руските жертви, така и жертвите сред украинското население, ще остави украинското марионетно правителство на място, за да продължи войната въпреки руските успехи в прочистването на Донбас от украинските сили.

Моята прогноза, а не залогът на Путин, се оказа вярна. Както казах тогава, като не възпрепятства способността на Киев да продължи войната, Путин ще даде възможност за дългосрочна война. И ето тя продължава вече три години, по време на която Вашингтон успя да въвлече Запада в нея докрай. Последното е, че режимът на Байдън даде зелена светлина за изстрелването на ракети от личния състав на САЩ и НАТО към Майка Русия.

Неотдавнашните ракетни удари на САЩ по Русия пресякоха червената линия, която в крайна сметка Путин не беше готов да пренебрегне в интерес на това да избегне по-широка война. За разлика от Запада, Путин не иска война. Той не искаше конфликта в Украйна. Вашингтон му го наложи. Той не може да стои настрана, докато армия, създадена от Вашингтон, избива руснаци.

Отговорът на Путин на ракетните удари, който пренебрегна предупреждението му, беше сдържан. Той просто демонстрира с хиперзвукова ракета, която пътува със скорост 10 маха, каква ще е съдбата на Запада, ако атаката на Запада срещу Русия продължи.

Въпросът е дали Западът е чул предупреждението.. Досегашният опит на Путин да пренебрегва провокациите, за да избегне разширяването на войната, създаде на Запад впечатлението, че предупрежденията му не означават нищо, тъй като „Путин никога не прави нищо“. Това заключение е опасно погрешно.

Той не отчита факта, че Путин, който е хуманист, игнорира провокациите, за да избегне разширяването на войната, което ще има ужасно въздействие върху невинните цивилни и техните надежди, а ако е ядрено – и върху живота на Земята.

Заключението на Запада също така пренебрегва факта, че провокациите могат да станат твърде сериозни, за да може Путин да продължи да ги игнорира. Смятам, че тази точка е достигната.

Ако безотговорният американски истаблишмънт, заблуден от гордостта си и вярата в своята непобедимост, продължи да провокира Русия, Путин няма да има накъде да отстъпва. В този момент агресията на западния свят може да доведе до непредвидени последици.

Проблемът пред нас е, че западните лидери са твърде потънали в своите фалшиви разкази, за да разберат реалността. Вината не е само тяхна, защото Путин насърчаваше провокациите им, като не им се противопоставяше. Но агресията се дължи на Запада, а не на Русия. А Русия е изтласкана дотам, докъдето е безопасно да бъде изтласкана.

Ако натискането не спре, светът ще свърши.

Източник